Стефан Антонов Снимка: ТВ ЕвропаСтефан Антонов, За първи път след 2020

Стефан Антонов Снимка: ТВ Европа
Стефан Антонов, 

За първи път след 2020 година България изтегли заеми от интернационалните финансови пазари и предстоящо ще заплати прескъпо за безобразното забавяне, с което предприе тази стъпка. Загубените пари на данъкоплатците, измерени посредством по-високи лихвeни заплащания спрямо наличните условия от пазара при започване на годината и края на предходната, са в размер на 1.056 милиарда лева Сега държавното управление изтегли два заема на обща стойност 4.4 милиарда лева, пласирайки две излъчвания еврооблигации. Първата е седемгодишна в размер на 1.5 милиарда евро и доходността по нея (комбинация от дължимата всяка година рента плюс рабат от номинала на продадените облигации) е 4.33%. Другата, 12-годишната емисия е за 0.75 милиарда евро и доходността по нея е 4.81%.

Резултатът е най-хубавото, което можеше да си реализира в сегашните условия на интернационалните пазари, само че е потресаващо по-лош спрямо това, което можеше да се реализира като лихвени условия, в случай че облигациите бяха пласирани при започване на годината, или предходната есен.

А това можеше да се случи. Още предишния септември, когато се гласуваше актуализацията на бюджет 2021 Асен Василев е беше посъветван, че идва интервал на високи лихви и с цел да го изпревари, той би трябвало да изтегли колкото може повече заеми, или най-малко да заложи тази алтернатива на идващия длъжностен министър. Василев обаче планираше да основе партия с Кирил Петков, и отхвърля, жертвайки националния интерес пред политическите си упоритости и плодовете на егоизма му ще заплати цялото общество.

Конкретните сметки

Последната емисия държавни скъпи бумаги със седемгодишен период на обслужване датира от 21 март. Тогава дългът на България е носил рентабилност на вложителите, които са го записали при първичното предложение в размер на 1.33%. Днешната седемгодишна емисия е пласирана при рентабилност 4.33%, което прави тъкмо три спомагателни процентни пункта или 45 млн. евро млн. лева загуби за всяка от идващите седем години при равни други условия.

Изчисляването на загубите при 12-годишната емисия е по-трудно и може да се направи с няколко условности. Причината е, че няма пласирана неотдавна емисия с сходна срочност, с която да се направи директното съпоставяне. През март, когато държавното управление опита да пласира 10-годишен дълг, рентабилност от 2.47% му се видя недопустимо висока, а тази по 12-годишен би била даже по-висока. От друга страна, през септември 2020 година тогавашният финансов министър Кирил Ананиев пласира облигации с 30-годишен период на обслужване и рентабилност от единствено 1.47%.

Така, при образуваната през днешния ден рентабилност от 4.81% за 12-годишния дълг, може да се направи извод (и той няма да е спекулативен), че преди половин година същият би ни излязъл най-малко 2.5 процентни пункта по-евтино. А предходната година даже още по-евтино.  При размер на заема 0.75 милиарда евро и период на обслужването му от 12 години, това прави по 18.75 млн. евро повече лихви на година.

При превръщане на сумите от двата заема в лв., и умножаването им по броя на годините, в които ще се обслужват, излиза, че спомагателните лихви, които ще платим са 1.056 милиарда лева

Защо тези сметки не са нечиста сделка

Още предходната есен беше ясно, че оформящия се сред 6 и 7 милиарда лв. бюджетен недостиг за тази година, ще изисква да се покрие със заеми. Беше известно също, че идните погашения по остарели задължения при започване на 2023 година ще изискат още през тази година да се изтегли нов заем, с който да се превърти остарелия, защото не можем да си позволим окончателното му погашение.

Миналия септември растящата инфлация накара дълговите пазари да потърсят по-висока рентабилност от новите излъчвания на пазарите. Това се видя и по Държавните скъпи бумаги, от чието издаване Асен Василев бягаше и завеща нерадостното обвързване на Валери Белчев.

От тази година за повишаване на лихвите способстват и решенията на Федералния запас на Съединени американски щати и Английската централна банка да нападат високата инфлация с повишаване на главните си лихвени проценти. Към тях от това лято се причисли и Европейската централна банка, а решенията на централните банки, оказа се, въздействат надалеч по-силно на пазарите в сравнение с войната сред Русия и Украйна. Така че, не войната, а паричните решения на огромните централни банки подвигат лихвите и това се виждаше от специалистите още предишното лято. Путин още не бе почнал да струпва войски по границата с Украйна и изобщо компликацията да се планува факторът „ Война “, тук не играе.

Цялата тази информация, въпреки и не като фактология в ретроспекция, а като главен прогностичен сюжет, беше пред очите на Асен Василев. Той обаче я подцени, не желаейки Бойко Борисов да го одумва, че тегли заеми. По създание различен образец за див и безконтролен популизъм, само че не той е през днешния ден на фокус. Така за четирите си месеца като длъжностен финансов министър Асен Василев пусна единствено една дребна емисия ДЦК, а като финансов министър към този момент в държавно управление на личната си партия, той проспа и първото тримесечие на тази година за изтегляне на заеми. Пак, оставете настрани войната. Дори и с нея поради този интервал постоянно е най-изгоден за нови заеми. Те обаче отново не бяха изтеглени.

Вместо да се загрижат за всичко това, с проектобюджета си от февруари, „ Промяната “ ни залъгваха, че можем да минем 2022 година със единствено седем милиарда лв. нови заеми, макар, че проектобюджета на Валери Белчев от предишния ноември сочеше 10 милиарда. Е, с актуализацията, отново препоръчана от „ Промяната “, стигнахме до самопризнание, че страната се нуждае от 10 милиарда нови заеми. Но към този момент беше късно. Лихвите се устремиха нагоре.

Още отрицателни последици

Развитието на настоящия аукцион демонстрира надалеч по-голям интерес на вложителите към заеми с къс интервал на обслужване. Логиката е, че централните банки ще продължат да подвигат лихвите в обозримото бъдеще и отпущането на дълготрайни заеми при сегашните ниски лихви ще им бъде неизгодно. Далеч по-добре за богатите на кеш вложители е да почакат малко. В идващите три години, в случай че нещо не се промени, България ще се нуждае да изтегли към 40 милиарда лева

Ако не желаем да се вкараме в стресовата обстановка да теглим краткосрочни заеми, като всяка година се чудим по какъв начин да ги превъртим с още по-нови заеми, изходът е да се примирим, че по идните излъчвания ще би трябвало да плащаме лихви сред 3% и 4% годишно в оптимистичния сюжет. И това значи, че за всяка година в интервала сред 2026 и 2035 (а може да бъде и по-дълъг) ще плащаме сред 1.2 и 1.6 милиарда лв. повече за лихви спрямо тазгодишните ни лихвени разноски.